Древно жито лимец от времето на фараоните отглежда силистренски фермер

За първи път в Силистренска област се отглежда древното жито лимец. На 10 декара край дуловското село Секулово с това се занимава арендаторът Илия Николов.
Засега лимецът се отглежда само за семепроизводство и има вече заявки от Варненско. През миналата година пак за семепроизводство е отгледан един декар. Семената са взети от фермера от Рабово Петко Ангелов, преоткрил пшеницата, с която се хранели хората в древността. Не са правени опити в Секулово за производство на хляб или на други храни от лимеца.
Проучват се възможностите за разширяване на производството, защото се оказва, че в Добруджа лимецът дава по-високи добиви.
Идеята да се пренесе лимец и в Добруджа е на сина на арендатора - Николай Илиев- който на последните местни избори бе избран за кмет на Секулово.
Лимец е една от най-старите храни на човечеството. Той е житно растение от сем. Poaceae род Triticum, с видово име Triticum monococcum. В последно време, ведно с желанието на хората да се хранят правилно и да живеят здравословно, интересът към лимеца се възражда, пишат авторите на сайта limec.biz.
Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на руски однозернянка; в превод и двете думи означават "еднозърнеста") може да бъде отнесена както към дивите видове пшеница, така и къмили като подвидове на Triticum monococcum.

Лимецът е една от най-рано култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на  Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит.
Изследваните ДНК- отпечатъци водят към предположението, че лимецът първоначално е култивиран близо до Карадаг - област в югоизточна Турция, където са намерени голям брой земеделски поселища от споменатата епоха.
Лимецът е издържливо растение. Може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове.
Съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове.
Лимецът е силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Изключително богат е на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор. Той олицетворява напълно Хипократовата мечта храната да бъде лекарство, твърдят в сайта bilki.bg.
Учени казват, че че витамин Е, играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомага функцията на половите жлези, а също така, като добър антиоксидант, спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали. Минералите от своя страна способстват за нормалното физиологично състояние на организма.
Интересен факт е, че съдържанието на цинк в лимеца, произведен в България, е с пъти по-голямо от това на лимеца, произведен в други страни. Високото съдържание на магнезий пък го прави изключително полезна храна за спортуващи хора и особено за страдащите от мускулни травми и разтягания. И не на последно място - този вид пшеница се оказва много по-поносим за хора, които иначе проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно.
Народната медицина препоръчва консумирането на лимец при колит, неврози, шипове, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма.