Новите стандарти в достъпа до информация в центъра на публична дискусия

България е втора в света, след САЩ, по брой подадени писмени заявления, които са около 15 000 на година от времето когато беше приет Закона за достъп до информация.Това заяви Гергана Жулева , изпълнителен директор на Програма достъп до информация по време на провелия се днес в Силистра семинар на тема "Новите стандарти в областта на достъпа до информация в българското законодателство".

Според Жулева, за 10 години, откакто е приет, Законът за достъп до информация стана познат на българските граждани. По думите й, през 2000-та година изследване на социологическа агенция показва, че познатостта на правото за достъп до информация се е измервал с 3 % в България. Подобно изследване през 2008-ма показва повишение на 38 % на познатостта. Хората обаче, които реално ползват правото си са много по-малко, смята Гергана Жулева.Тя представи на присъстващите историята на приемането и основните принципи на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи и уточни, че към момента само Унгария и Норвегия са ратифицирали Конвенцията, като органите за наблюдение към нея ще бъдат създадени, едва когато 10 страни я ратифицират. Гергана Жулева поясни, че този пръв правнозадължителен договор ще гарантира и стабилизира прилагането на Закона за достъп до информация.

Очаква се българският парламент да обсъди конвенцията на среща на 26 юли , съобщи още Жулева.

.За последните промени в ЗДОИ говори адвокат Александър Кашъмов.Съгласно част от тези промени , всеки гражданин вече може да поиска от фирми, работещи по проекти, финансирани от държавата или европейските фондове, конкретна информация за изразходваните средства. Това може да стане устно, писмено и по телефона. Законодателят предвижда тази възможност, за да има прозрачност в изразходването на обществени средства и пари на европейските данъкоплатци. Като най-фрапиращ случай Кашъмов посочи отказа на ВСС да предостави информация за парите, получени по проект, финансиран от оперативна програма “Административен капацитет”, с мотивите, че това били лични данни.Срещата днес в Силистра е част от поредица такива срещи в рамките на проект "Разяснителна кампания за новите стандарти за достъпа до информация" чрез Фондация за реформа в местното самоуправление в партньорство с Фондация ЕкоОбщност.